|
АЗ СЪМ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ГРАЖДАНСТВОТО, СТИГА ТЕЗИ СЕЛЯНИ СА ПРИИЖДАЛИ НА ЯТА КАТО ГАРГИ, София толкова се напълни, че вече няма място за нас. СТИГА, тва не е Холивуд разберете го, и все нещо ви мъчи нали? Вас пък какво ви мъчи, всички се изселихте в София, продавате ниви, къщи и какво ли не, купувате и строите тук, като обезумели, работите в София, живеете в София, мразите ни, кълнете ни и ни проклинате непрестанно, какво ви е нещастното, ние сме нещастни, че вече няма къде да живеем, къде да работим, къде да си паркираме колите, а на всичкото отгоре, толкова клетви сме отнесли за гостоприемството си, че не знам как още сме живи. Та не разбрах, какво ви е нещастното? Моля отговорете ми, искам да знам? ПИСНА МИ от тъпата, безпочвена, безсмислена и неоправдана омраза към софиянци!. ПРЕДИ КАТО ИМАШЕ ГРАЖДАНСТВО, ЖИВЕЕХМЕ ДОБРЕ, ИМАШЕ ПРОСТОР, БЕШЕ СВОБОДНО ПО УЛИЦИТЕ, ИМАШЕ МЯСТО ЗА КОЛИТЕ, НЯМАШЕ ЗАДРЪСТВАНЕ, НЕ СЕ ЧУВАШЕ ЧАЛГА ОТ ПАНЕЛКИТЕ, НЕ МИРИШЕШЕ НА ЧЕСЪН В АВТОБУСА, НЕ ПРЕСКАЧАХМЕ КУФАРИ В МАРШРУТКАТА ПОСОКА ГАРАТА, НЯМАШЕ ПРОСТОТИЯ, ОМРАЗА И ДИАЛЕКТ И НАЙ-ВЕЧЕ ИМАШЕ ДОБРЕ ПЛАТЕНА РАБОТА, ЗАЩОТО ВИ НЯМАШЕ ВАС ДА НИ ПОДБИВАТЕ С ЕВТИН ТРУД И НИСКА КВАЛИФИКАЦИЯ. ВЪРВЕТЕ СИ ТАМ ОТ КЪДЕТО СТЕ ДОШЛИ, ТАМ В НИВИТЕ И ГОРИТЕ, ОМАЗАНИ В КАЛ И МИРИШЕЩИ НА ОБОР. МАЙНАТА ВИ.
|
Коментари
Явно си от тоталитарно време и нека позная, работила си в държавно учреждение. Явно не си знаела, а и както е видно, не знаеш що е то глобализация. По твоята логика, ако ти ми дойдеш в града, ако ще и на почивка, аз мога да ти кажа махай се гражданко, щото не ти разбирам говора. И когато поискаш килограм чушки и аз ти дам лютиви такива, ще мигаш на парцали. Щото видиш ли съм от село и пипер ми е по-удобно да кажа. Това, че съм ти взел работата в скъпата ти столица, ако мислиш, че е било умишлено грешиш много. Щом ти не си си направила труда да си запазиш работното място или да си издействаш по-висока заплата си е изцяло твой проблем. Ако сте 4-членно семейство и взимаш 350 лв. ти и съпругът ти, какъв по-добър начин ще ми предложиш да изкарам пари? Всеки гледа себе си и семейството си. Ако на теб не ти изнася нещо, да речем хляб "Симид", спираш да го купуваш и да го ядеш. По същата логика като не ти изнася заплатата търсиш по-добро място. Това, че това място е София, теб какво те бърка. Села и паланки много. Ако имаш пари купувай си къща на село и се изнясай от "чалгаджийницата ", "селящината" и т.н.Всеки живее така както намери за добре. Ти тон в живота можеш да даваш на себе си и на близките си. Другите си се оправят и без теб добре. Лек ти ден!
“От Батак съм, чичо, знаеш ли го де й...?”
Иван Вазов
1. За вас “МакДоналдс” е скъп ресторант с вкусна храна и изискано обслужване.
2. Считате 100 долара на месец за висока заплата.
3. Повече от всичко на света мразите софиянците. Най-често се обръщате към тях със “селяни”.
4. “Москвич” – това е добър автомобил, а “Жигули” – истинска лимузина!
5. Ходите на вилата не за да почивате, а за да работите.
6. Купувате си битова техника от световно известните марки “Sonie”, “Panasonix” и “Pieonnear”, както и дрехи на най-добрите световни производители “Badidas”, “Naik” и “Ribok”.
7. Симпатизирате едновременно и на царя, и на комунистите.
8. 300 грама ракия на ден – за вас това не е алкохолизъм, а просто в реда на нещата.
9. Вместо “Извинете”, казвате “Опааа!”.
10. Любимият ви хипер-маркет е “Илиянци”, а ЦУМ – нещо като къща-музей.
11. Качвате се с подскок на ескалатора.
12. Настръхвате от вълнение в метрото.
13. Където и да отивате – минавате през гарата, защото ви е страх да използвате непроверени маршрути.
14. “Интернет клуб” ви звучи като публичен дом.
15. Когато ви кажат “кликни” – клякате.
16. Бързо се сближавате с шофьорите от “Градския транспорт”, тъй като само те слушат вашата музика.
17. 20 лева за такси до Центъра ви звучи нормално.
18. Отнасяте се връждебно към банкомати и врати с фото-клетка.
19. Дънки, комбинирани с хавайка е последния писък на модата.
20. Докато пиете кафе във Виенската сладкарница – тайно набирате собствения си мобилен телефон. Вдигате след края на мелодията и провеждате кратък, но шумен разговор.
Това е поне моята гледа точка. Но е истина ,че последните една-две години спрях да се разхождам в центъра защото просто съм отвратен. Когато наблюдавам голяма част от колегите ми в университета просто ми става мъчно. Знам ,че нямам право да съдя хората ,но в'се пак всеки си има собствено мнение.